Интервю на Агенция „Фокус“ с д-р Кирил Свиленов във връзка с Европейски ден на антибиотиците – 18 ноември.
Фокус: Д-р Свиленов, на 18 ноември отбелязваме Европейски ден на антибиотиците. Какви са ползите и рисковете от употребата им?
Д-р Кирил Свиленов: Още откакто започна ерата на антибиотиците със Сър Александър Флеминг имаме една нова ера в медицината и в лечението на много заболявания, които преди този момент са били фатални. Хора са умирали от инфекциозни болести. След настъпването на тази епоха, безспорно има огромно развитие до наши дни. Както всяко едно нещо има ползи и рискове. Ползите са това, че много от инфекциозните заболявания вече ги лекуваме с антибиотици. Вредата е тази, че за съжаление в последните 30 години се изписват антибиотици масово в така наречените развити страни. Особено това държавите в Европа и Северна Америка, в по-малък процент в Латинска Америка и Африка. Поради тази причина на масово изписване на антибиотици се създават резистентни щамове на бактерии, което пък води до нуждата от разработване на нови антибиотици. Друга вреда е унищожаването на имунната система. Няма как антибиотика селективно да унищожава бактериите, унищожава и нашите така наречени добри клетки, които трябва да се борят срещу инфекцията.
Фокус: Добре информирани ли са хората за употребата на антибиотиците?
Д-р Кирил Свиленов: Не мисля, че са добре информирани. Това е мое лично мнение, защото няма откъде да са информирани. Активно работещите хора, на възраст около 60 години, които са запознати с интернет и ползват уеб приложение и пространство могат да прочетат. Най-адекватната информация би следвало да получат от лекарите. Тук не мога да кажа до колко колегите ми информират своите пациенти, това са основно лекарите от общата практика. Аз лично имам добри наблюдения, че се полагат необходимите мерки да се информират пациентите, но дали винаги се случва това, не мога да кажа.
Фокус: Сблъскате ли се с чести случаи на резистентност към антибиотиците?
Д-р Кирил Свиленов: В моята практика не мога да кажа, че се случва често да има резистентни щамове. Може би една от причините е, че чрез представителите на фармацевтични компании, биваме информирани за нови генерации, които влизат в употреба и използваме и тях. Има и такива случаи, но те не са чести, когато изписваме антибиотик, който се оказва по желания от нас начин и се налага да се продължи терапията с втори антибиотик. Това е по-скоро рядкост, отколкото ежедневие.
Фокус: До какво може да доведе прекомерната употреба на антибиотици?
Д-р Кирил Свиленов: Първото и най-често нещо, което се случва е дисбактериоза на червата или унищожават нормалните бактерии, които са част от нашата екосистема или от нашия организъм необходими за храносмилане. За да се предотврати това нещо, ние изписваме пробиотици. По време на приемането на антибиотика, не заедно с антибиотика, това е много важно да се знае, тъй като антибиотика ще унищожи тези пробиотични бактерии. Трябва да минат от 4 до 6 часа от приема на антибиотик, но особено е важно да се приемат поне седмица след приключване на антибиотичния курс, за да може да се възстанови тази бактериална флора, или популация, или количеството бактерии, които са в дебелите черва да стигнат до нормалното си ниво. Това е едно от усложненията. Други усложнения, казахме вече за резистентността. Друго нещо е, че някои от пациентите са алергични към определени антибиотици, което също предразполага към усложнение. Особено, когато не се обърне внимание, когато не се попита пациента дали има познати алергии до този момент. Най-честите усложнения и проблеми са тези. Усложнения от антибиотичното лечение са гъбичните инфекции. Когато унищожаваме бактериите, естествено и имунитета пада. По този начин създаваме една предпоставка да настъпят гъбични причинители. Особено при жените често в пикочно-половата система предизвикват вагинални течения. При мъжете също се получават усложнения. Хубаво е пациентите да го имат това предвид и да споменават на своите лекари, че имат разположение към такъв тип инфекции при прием на антибиотици. В такива случаи лекарите се съобразяват и изписват успоредно лечение за предпазване да не развие гъбична инфекция.
Фокус: Според тенденцията, има ли много хора, които сами приемат антибиотици без да се допитат до лекар?
Д-р Кирил Свиленов: Може би така, като наблюдение, последните 10 години в България се опитаха да наложат една тенденция, която я има от години в централна и западна Европа, в Америка даже още по-стриктно, определен вид лекарства да не могат да се купуват без рецепта. Всички антибиотици спадат в тази група, както и много други медикаменти. Мисля, че в последните 3-4 години, трудно пациент купува антибиотик без рецепта в аптечната мрежа, което е добре.
Фокус: Какъв съвет бихте дали на хората, които приемат антибиотици без да са се допитали до лекар?
Д-р Кирил Свиленов: Ами да не си купуват, а да отидат първо на лекар. Никаква не е гаранцията, че ще подберат правния антибиотик. Има много класове антибиотици, отделно в тези класове има подкласове, различни по сила, с ефект върху различен вид бактерии. Не омаловажавам познанията на фармацевтите в аптеките в никакъв случай. Не омаловажавам познанията на фармацевтите в аптеките, в никакъв случай. Те също са доста образовани и подготвени, но най-добрият път, по който биха поели е да минат през лекарски кабинети. Не винаги се налага антибиотично лечение. Аз лично не съм привърженик при едно температурно състояние или инфекция да се назначи директно антибиотик. Има едно неписано правило „Ако до три дни организмът не се справи с инфекцията и състоянието не се подобри, може да се помисли за назначаване на антибиотик“. Има състояния, когато е необходимо още от първият ден да се започне, в зависимост от клиниката и симптомите, но преценката за това я прави лекарят, поне за момента, преди да е навлязла дигитализацията и роботиката и в медицината.
