Има потенциал срещу зика, хепатит С, западнонилска треска, ХИВ
Най-новите антивирусни лекарства могат да се възползват от съединение, което не е произведено от човек, а се образува естествено в човешките тела. Екип от изследователи определи начина на действие на виперина -естествен ензим при хора и други бозайници, за който е известно, че има антивирусни ефекти върху голямо разнообразие от вируси, включително причинителите на западнонилска треска, хепатит С, бяс и СПИН. За това ново проучване, ръководено от изследователи от медицинския колеж „Алберт Айнщайн’*, разказва специализираната медия „Технолъджи“. Екипът е разкрил начина на действие на виперина. Веществото улеснява важната реакция, която води до производството на ddhCTP – молекула, която не позволява на вирусите да копират своя генетичен материал.
Изненадващо, молекулата действа по аналогичен начин с антивирусни лекарства, използвани при тежки хронични заболявания. Вирусът обикновено се възползва от генетичните градивни елементи на клетките, за да копира своя собствен генетичен материал, като включва молекули, наречени ну-клеотиди.Молекулата ddhCTP наподобява тези градивни нуклеотидни комплекси и се включва в генома на вируса.
След като се вградят в новата модифицирана верига на РНК на вируса, тези нуклеотидни аналози възпрепятстват задействането на ензим,наречен РНК полиме-раза. Това не позволява да се добавят повече нуклеотиди към веригата, като по този механизъм се предотвратява появата на нови копия на генетичния материал от вируса.
„Преди парадигмата беше, че за да убиеш вирус, трябваше да убиеш клетката, в която е успял да се вгради – каза д-р Крейг Камерън, професор в катедра „Биохимия и молекулярна биология“ и един от ръководителите на изследването. – Такава парадигма обаче е безполезна, когато вирусът заразява основен тип клетки с ограничен капацитет за тяхното производство. Развитието на нуклеотидни аналози, които функционират, без всъщност да убиват заразените клетки, промени всичко.“ Създадени в лаборатории нуклеотидни аналози са на практика синтетични лекарства и като всеки медикамент имат и странични нежелани действия. Нуклеотидите се използват от много клетъчни протеини и ензими, съществуват множество възможности за намеса в нормалната функция на клетката.Молекулата ddhCTP обаче не изглежда да има някакви нежелани цели. Изследователският екип смята, че естественият произход на съединението в човешкото тяло по подразбиране го прави нетоксично.Молекулата директно възпрепятства и репли-кацията на три различни щама на зика вируса. Има също обещаващи антивирусни ефекти върху различни флави-вируси. Обаче РНК по-лицеразите на човешки риновирус и полиови-рус, които са в група, наречена пикорнавиру-си, не са чувствителни към молекулата. Изследователите планират да проучат полимеразните структури на тези вируси, за да разберат по-добре защо флавивирусите са чувствителни към ddhCTP, докато пикорварите,тествани в това проучване, не са. Това изследване може също да хвърли светлина как флавивирусите могат да развият резистентност към молекулата.
Науката синтезира нуклеотидните аналози в продължение на години, но виждаме, че природата ни бие и създава нуклеотиден аналог, който може да се справи с вирус в живи клетки и до момента няма токсичност. Ако има нещо, което ще работи в тази насока, природата вероятно го е измислила преди нас. Просто трябва да го намерим, коментират учените.
