Проф. Генчо Начев, изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Екатерина“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Наш гост е проф. Генчо Начев, изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Екатерина“. Проф. Начев, защо в Европа се радват на постепенно облекчаване на наложените заради коронавируса ограничителни мерки, а в България те отново се затягат?

Генчо Начев: Затягат се, защото има част от населението, което е недисциплинирано и не спазва това, което трябва. Първото което е, според мен рано се облекчиха тези мерки и последствията са ясни. Трябва да има самосъзнание във всеки, че пазейки себе си всъщност пази и околните. А това в голяма част на населението го има, но за сметка на това има хора, които не мислят така, и освен че увреждат собственото си здраве, те влияят и на здравето на околните. Затова се получават тези нови случаи, които нараснаха. Слава Богу, вчерашния ден са по-малко, дай Боже, да се запази тази тенденция. Но съвсем правилно щабът леко намалява облекчението да го кажем, или леко въвежда съвсем леки ограничителни мерки. Тоест, използването на маски само в затворени помещения, като супермаркети и т.н. Ясно е какво.

Водещ: Проф. Начев, имаше ли грешки в стратегията за прилагането и разхлабването на мерките? Според вас, бяха ли направени верни разчети за строгостта им?

Генчо Начев: Според мен, мерките, които се взеха в началото, бяха съвсем навременни и много целесъобразни. И доказателство за това е, че България се нареждаше сред малкото страни, които имаха ограничено разпространение на вируса. Докато знаете, какво беше в Испания, в Италия, сега няма да давам примери. И самият факт, че навсякъде в Европа ръководни личности даваха България за пример, това говори, че мерките бяха съвсем навременни, бяха целесъобразни, бяха съобразени с всички рискове на една епидемиологична обстановка. И в това отношение смятам, че щабът си свърши много добре работата, въпреки че имаше много мнения, които бяха противни на това, което щабът решаваше, въпреки че щабът работеше в една не много добра обстановка за него, в неспокойна обстановка, в непрекъснати противопоставяния, и в края на краищата аз мисля, че те се справиха много добре със ситуацията.

Водещ: А какво бе влиянието на разнопосочните послания от медицински специалисти? По едно време имахме усещането, че всеки казва нещо различно.

Генчо Начев: Ами знаете ли защо – всеки казва нещо различно, защото питаха хора, които хабер нямаха от тази работа. Всеки се изказваше,
то поначало в България това е много характерно – всеки разбира от всичко, всеки разбира от медицина, от футбол, от политика, всеки разбира от всичко. А не се съсредоточиха, включително и медиите, тук е грешката според мен и на медиите, че трябваше да се съсредоточат върху хората, които разбират – върху епидемиолози, върху вирусолози, върху хора, които работят с тази материя, а не търсят такива като мен, или инвазивни кардиолози, или не знам си кои. Аз винаги съм притеснявал и съм гледам да не правя изяви, отказвал съм много такива изяви, защото не е мястото на такива хора като мен в коментирането на действия, свързани с една пандемия. Епидемиолозите, вирусолозите, хората, които работят с тази материя, това са хората, които трябва да бъдат питани, и те трябва да бъдат слушани, не само да бъдат питани. Затова се получи този разнобой до голяма степен, който е в ущърб на всички ни.

Водещ: Проф. Начев, как ще се продължи занапред? Как ще живеем с коронавируса? Очертава се, че той ще ни съпътства.

Генчо Начев: Ще свикнем с мисълта, че има такова заболяване. Рано или късно ще свикнем с това. Другото което е, сега ние се притесняваме за коронавируса, но има един тон други вируси при които, пазим ли се от коронавируса, всъщност ние се пазим и от тях. Сега интересното е коронавирусът, но спазвайки хигиенните норми, ние ще се запазим и от останалите болестни фактори, останалите вируси, които съществуват. Така че какво има да живеем – просто трябва да се пазим от хора, които имат симптоми, да стоим настрана, там, където виждаме, че е много струпване на народ, да сложим предпазни маски, ако искаме да се запазим. В края на краищата всеки решава сам за себе си. Но лошото е, че когато някой взема грешно решение за себе си, застрашава здравето на много други хора покрай него.

Водещ: А как да се предпазим от паниката?

Генчо Начев: Ние не трябва да създаваме паника дали е коронавирус или каквото и да е – преди беше птичи грип, след това беше свински грип, сега е коронавирус – окей, просто трябва да спазваме личната хигиена, да си мием ръцете по-често, да избягваме директен контакт с хора, които кашлят, кихат, които имат симптоми на някакво респираторно заболяване, и тава е, ще свикнем да живеем.

Водещ: По ваши впечатления готови ли са болниците за тази, пък и следваща вълна от заразени? Ръководената от вас „Св. Екатерина“ готова ли е?

Генчо Начев: „Св. Екатерина“ е готова разбира се, въпреки че тя не е болница на първа линия за лечение на коронавирус. Лошото е, че покрай този коронавирус много хора с други заболявания, които имат нужда от лекарска помощ, и чието отлагане на първа помощ, на достъпа до лекар, влошава, води до усложнения на съответното заболяване. И това е всъщност един много голям проблем. Ние имаме доста сърдечно болни, които покрай коронавирус не идваха на контролни прегледи, трябваше и хора, записани за операция, не дойдоха, и след това когато дойдоха, мога да кажа, че беше късно, или най-малко говорим, че някои недоживяха или дойдоха с много усложнения допълнителни, което не е в тяхна полза. То не е в полза на болниците, защото финансово вече става много по-скъпо едно такова лечение. Но основното е за хората, за пациентите, защото те са подложени на много повече страдания и по-висок риск от неблагоприятен изход.

Водещ: Какви са рисковете от тази пандемия, които са откроиха в здравната система, и съответно в работата на болниците?

Генчо Начев: Какви са рисковете – не мога да отговоря на един такъв въпрос. Мога да кажа, че има вече познания. В началото лечението на коронавируса беше на принципа проба-грешка. Все още няма лечение, което да е на базата на доказателства, няма още лечение за коронавирус. Все още няма ваксина и докато не се появи ваксина, във всички случаи това заболяване остава рисково. И някои познания вече имаме, примерно, че този вирус засяга сърцето, и то мускула на сърцето по подобие на един инфаркт, защото лабораторните белези дават реакция на некроза на мускула на сърцето без да има такава. След това има някакви доказателства, че се образуват микротромби в съдовете на сърцето, може би оттам е това. Просто с всеки изминал ден познанията за това заболяване и последствията, които основно са върху останалите органи и системи на човека, се увеличават.

Водещ: „Св. Екатерина“ въведе допълнителни мерки за борба чрез модерна роботизирана апаратура за дезинфекция и измерване на телесната температура. Други допълнителни мерки смятате ли да въведете?

Генчо Начев: Не, ние сме въвели всичко, което е необходимо. То това, което е дезинфекцията на пространства и повърхности, то не е само срещу коронавирус, то е срещу всички причинители микробни или вируси на инфекции. Освен това, това е практика в „Св. Екатерина“. Това че сме взели един нов робот, не въвеждаме нещо ново, напротив, само обогатяваме. Иначе, всеки ден операционната се облъчва с ултравиолетови лампи, отпреди още се пръска с прахове, които унищожават всякакви причинители на инфекции, същото се прави с реанимационните легла. Отдавна, много отдавна е въведено като протокол, това с години, повече от 10 години, че не може да се извършва каквато и да е манипулация на пациент без ръкавици, носят се шапки и маски, след всяка манипулация се мият ръцете, независимо, че се използват дезинфекциращи препарати. Такива препарати за дезинфекция има на всеки ъгъл в клиниките. Така че това са неща, които ние сме ги въвели много, много отдавна. Това са протоколи, които са следват. Ние не сме чакали някаква пандемия коронавирус, че тогава да въвеждаме какви ли не елементарни неща. Пак казвам, те затова са и резултатите – там, където не се държеше на това как се използват защитните облекла, защитните средства, колко важно е при тяхното събличане да няма досег на кожата с външна повърхност на тези облекла, как се носят шапки, маски, не под носа, трябва да е на носа, трябва да защитава наистина, там, където не се спазваха и не се държеше на тези неща, там имаше и жертви. Имам предвид жертви като заболели и от персонала. Така че това трябва да са правила, които трябва да съществуват във всяка болница, не да чакаме коронавируса, за да ни каже какво трябва да правим. Това са елементарни правила по дезинфекция и спазване на хигиенни норми, които всяка нормална болница трябва да си има.

Водещ: Отговорност и дисциплина – това са вашите ключови думи.

Генчо Начев: Разбира се.

Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте, и за отправените препоръки.

Генчо Начев: Бъдете живи и здрави!

Напиши коментар

Please enter your comment!
Моля, въведете вашето име