Проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Проф. Чорбанов, неизменно въпросът, който всеки от нас си задава, те са два всъщност основни: надеждни ли са ваксините, които очакваме и безвредни ли са?Андрей Чорбанов: Всички ние се надяваме, че те са надеждни и безвредни. Това, което ги прави по-различни от класическите ваксини, че са тествани прекалено кратко време, което все още не дава отговор на всички въпроси. Разбира се, малко предварително говорим, защото все още нито една ваксина не е регистрирана в Европейската агенция, което предполага, че всички документи в момента се проверяват, резултатите се обсъждат, и в крайна сметка агенцията ще излезе с решение под каква форма ще бъде ваксинирането. Вече чуваме, че ще бъде с информирано съгласие, което всъщност е основният въпрос, защото ако се подпише тази декларация, това предполага, че пациентите са хората, които ще носят цялата отговорност за всякакви евентуални последици, които чисто теоретично можем да очакваме.

Водещ:Ваксинирането ще бъде доброволно, но на наша отговорност, което поставя още въпроси, които стават без отговор. Сега, след като много европейски държави закупуват именно от тези ваксини, нека направим едно уточнение: говорим за ваксините на „Пфайзер“ и на „Модерна“, нали така?
Андрей Чорбанов: Да.

Водещ:Това ли е най-доброто?
Андрей Чорбанов: Всъщност, кое е най-доброто все още не може да се каже, защото всички тези ваксини са експериментални, те са на нови платформи. И въпреки че има малки, нека да кажем вече направени вече ваксини, примерно ваксината срещу Ебола е на същия принцип, на който е ваксината на „Астра Зенека”, но въпреки всичко няма още информация доколко те са ефективни при една масова имунизация. Факт е, че ваксината за Ебола беше създадена за един специфичен контингент от рискови групи в Африка и на практика не е тествана върху някакви огромни групи хора. Все още няма информация. Това, което може да се знае, е, че ваксините може да са чудесни, може да са абсолютно ефикасни, абсолютно безвредни, лошото е, че все още не знаем с абсолютна сигурност. И това е причината да бъдат направени „Пфайзер“ и „Модерна“ да направят допълнителни експерименти, да включат още хора в контролните групи по простата причина, че още нито една от двете групи не е включвала да кажем имуннодефицитни пациенти, които са едни от най-рисковите при каквито и да инфекциозни заболявания, и все още нямаме информация. Разбира се, майки също бременни не са включвани в тези групи, защото фирмите не могат да поемат риска преди да наблюдават в по-дълъг период здравите пациенти, на които е тествана. Това са едни нормални процеси, които просто при нормалните ваксини отнемат повече време, и тъй като самите производители не могат да бъдат 100 % сигурни в ефекта, затова сключват договорите с тази презумпция, че никой няма да има финансови претенции към тях.

Водещ:По отношение на това, че Агенцията по лекарства у нас ще тества по някакъв начин ваксините, какво ще представлява това тестване, имате ли представа?
Андрей Чорбанов: Нямам представа какво ще представлява като тест. Принципът при ваксините е малко по-различен. В смисъл такъв, че нашата агенция ще проверява документацията разбира се, ще трябва да преведе само ако тази документация е в законовата форма, и оттук нататък да проверява съхраняване на ваксините и евентуално начина на приложение. Друго няма какво да тества. Едва ли агенцията провежда каквито и да експерименти. Но така или иначе трябва да се премине също така и през нашата регулация, която да бъде ясна как ще бъде прилагана ваксината, как ще контролира. Това ще бъде оказано ясно как ще е прилагана, как ще съхранява, да има доказателства за правилно съхранение, защото едно неправилно съхранение може да компрометира всяка ваксина. Именно при това при ваксините условията са изключително стриктни.

Водещ:Не е ли притеснително това, че ваксината трябва да се съхранява при такава огромна минусова температура, това не е ли странно?
Андрей Чорбанов: Странно е даже много, ако ме питате, защото няма в света такава ваксина, която да се съхранява досега по тази форма, което представлява доста сериозен логистичен проблем, защото дори да има центрове, които да имат такива бази, големите фризери на -70, това предполага доста добра логистика по отношение разпространението, защото тази ваксина може да бъде много малко време на температура от 4 до 8 градуса и трябва изключително бързо да бъде прилагана. Ще трябва кажа, че това ни е една от най-големите слабости – логистика по отношение на прилагане и на действие. И всъщност, ако за големите центрове това ще бъде по-безпроблемно, центрове, като София например, Пловдив, Варна, Бургас, които ще имат такива големи фризери, това, което е по-важно, е как ще се организира тази логистика за по-малките населени места, където ще трябва да се прилага също тази ваксина. Няма как населението от всички населени места да бъде събрано в големите центрове.

Водещ: Проф. Чорбанов, вие лично за себе си имате ли отговор защо избрахме именно тези марки ваксини, ако мога така да се изразя? Имахме ли друга опция?
Андрей Чорбанов: На това нямам отговор, тъй като няколко ваксини са на тази база, включително ваксината на „Янсен“ е на тази база, ваксината на „Санофи Пастьор“ е на тази база, каквато е на „Пфайзер“, докато примерно руската ваксина „Спутник V“ е на същата база аденовирусна, каквато е тази на „Астра Зенека“, даже се твърди, че щамът, който е подбран вирусният, е по-добър. Самият факт, че Унгария все пак сключва договор с Русия за тази ваксина, показва, че бихме могли и от нея да направим като …… Нямам представа как са избрани точно тези. Те са в изключително напреднала фаза и ще бъдат скоро на пазара.

Водещ: А кои други държави са избрали такава ваксина на „Пфайзер“ и на „Модерна“, каквато взимаме и ние? Ясно е, че това идва от Европейската общност този избор.
Андрей Чорбанов: Да, страните от Европейската комисия са избрали тези ваксини в огромната си част, докато трябва да се каже едно многомилиардно население, като Индия, Китай, Латинска Америка в момента закупува от руската ваксина.

Водещ: И Израел доколкото разбрах също закупува от руската ваксина.
Андрей Чорбанов: Да, точно така. В никакъв случай не може да се каже, че само страни от третия свят са се спрели на руската ваксина. Отново ще кажа, това, което чисто третично я различава, е много малко, в смисъл разликата с тази на „Астра Зенека“. Така че оттук нататък тестовете, начина на производство, условията на производство могат да направят един продукт по-качествен или по-некачествен. Но отново ще повторя, че ние нямаме безкрайно точна информация доколко това ще бъде панацеята за справяне с тази пандемия.

Водещ: Да, наистина това е един ключов момент. Доколкото разбирам ваксината на „Астра Зенека“ е основата на SARS-CoV-1 вируса, така ли е или за друга ваксина говорим?
Андрей Чорбанов: Не е аденовируса, това е аденовируса, който се използва за проникване в клетката. В смисъл различните пътища на авторите на ваксини е как да вкарат вирусните елементи в клетката и избират различни подходи. Докато този на „Пфайзер“ е липидна наночастичка, която да успее да мине през мембраните, то пътя, който са избрали авторите на ваксината от Оксфорд, която ще се произвежда от „Астра Зенека“, респективно руската са аденовируси, които носят в себе си, включени са в техния геном молекула, кодираща протеина от САРС. Единственото, което всъщност е ограничаващо до момента, е, че все още няма в света работещи ваксини на тази база, които да покажат тяхната ефективност.

Водещ: Може ли да се каже, ако предположим, че януари месец започне ваксинация у нас на групите, които първи бяха определени да им бъде поставена такава, след колко време тази ваксина ще започне да действа и евентуално да се намали пандемията, на която сме свидетели в момента?
Андрей Чорбанов: Да, ваксината принципа на прилагане има нужда от реимунизация, зависи от типа ваксина – 21 или 28 дена, четох различни схеми, че се ползват при експериментите, но така или иначе един месец от първата доза от прилагането до втората имунизация. Вече след втората имунизация би следвало една ваксина да е протективна. Друг е въпросът, че изобщо нямам представа какво количество ваксини ще може да бъде произведено и какво количество от хората ще бъдат имунизирани. Идва и следващият въпрос, който е най-важният – никой в момента на този свят не може да говори какъв е процентът позитивни хора, прекарали вируса от населението на Европа, защото аз смея да кажа, че във всяко семейство, във всяка една общност от колективни работни вече има хора, които са прекарали вируса, което предполага, че и всички около тях са го прекарали, или са се срещали най-малкото с него. Това са хора, за които ваксинацията от моя гледна точка, и не само от моя, от научна гледна точка, е абсолютно ненужна, защото прекарването конкретно на този вирус създава един доста траен имунитет – това се твърди в момента в редица публикации. Разбира се, има вируси в миналото, които не са създавали имунитети, те са проблемни, но не такъв е случаят с този вирус. Така че човек наскоро прекарал вируса, няма причина да се чувства заплашен. И в света на практика много заразени от 60 и няколко милиона прекарали вируса има доказани, и то се спори за това нещо, 25-30 души, което е много извън рамките на статистически достоверност от гледна точка на това, че някой хора не могат да реагират на вируса.

Водещ: Да, в този ред на мисли поставяте и много важен въпрос по отношение на това как да разберем дали сме прекарали вируса, при положение, че не сме по-сериозни симптоми? Какъв тест трябва да има?
Андрей Чорбанов: Точно така. Това е всъщност най-трудният момент. Може да се докаже, има специфични лабораторни тестове, но те са за научна лаборатория. За съжаление, тестът, който ви доказва гарантиране на цитотоксичните клетки – тези, които са позитивните срещу този вирус, този тест струва доста скъпо – няколко стотин лева би струвал един такъв тест, той не е комерсиален, той се прави за научни експерименти. Но само така се доказва създаден имунитет и прекарване на вируса. Това, което ни предпазва от вируса, е клетъчния имунитет, който е фактор на защита, но той се доказва трудно, именно за това, имайки предвид, че хората ще бъдат ваксинирани доброволно, много е вероятно много хора, които са прекарали вируса под някаква форма, да отидат да се ваксинират отново, което няма как да се отрази върху заболеваемостта и върху протичането на пандемията.

Водещ: И понеже няколко минутки ни остават до финала, вие лично смятате ли да се ваксинирате с ваксините, които ще пристигнат у нас?
Андрей Чорбанов: Аз съм повтарял многократно, че съм горещ привърженик на ваксините. Съветвам абсолютно всички хора да ваксинират децата си със стандартните ваксини, които са заложени в имунизационната програма. Що се отнася до тази ваксина, ще бъда ваксиниран само ако бъда принуден, ограничавайки моето пътуване или нещо различно. На този етап не смятам да се ваксинирам.

Напиши коментар

Please enter your comment!
Моля, въведете вашето име