„Клетвата на Хипократ – символ на медицината“ бе темата на международна конференция, организирана от Югоизточноевропейския медицински форум, между 13 и 16 юни т.г. на гръцкия остров Кос.
Без преувеличение може да се каже, че това е едно божествено място, но пък в древна и в съвременна Гърция всяко място е божествено. Всъщност енигматичната същност на един от най-южните острови на страната има други корени. Там още от Х век са разкрити и изследвани руини от лечебница – т.нар. Асклепион, където и до днес хиляди се стичат, за да разгледат останки от зората на здравното строителство и структура на болница от онова време. В сърцето на остров Кос се намира и платанът, т. нар. дърво на Хипократ, като се приема, че там той е обучавал своите ученици и последователи. Всъщност всеки метър земя крие още потайности и съкровени исторически факти. И поради това остров Кос днес е притегателно място за всички, които са избрали медицинската професия за своя съдба, които са полагали Хипократова клетва, за тези, които приемат моралните и етичните принципи не само в медицината, но и във всеки божи ден от живота, като неотменима част от човешкото битие.
Конференцията събра заедно представители на Югоизточноевропейския медицински форум /ЮЕМФ/, академични преподаватели и изследователи в областта на медицинската етика от България, Гърция, Сърбия, Русия, Беларус, Словения, Северна Македония, Грузия, както и студенти от Медицинския университет в София. Участниците в научното събитие станаха част от хилядите поклонници на мъдростта и морала, пилигрими на духа, които откриват и пренасят не през годините, а през вековете вечни истини за трайните и ценностните неща от живота.
Темите на лекциите от научната програма, както и оживените дискусии всъщност се вписваха идеално в атмосферата и духа на острова. Разисквани бяха: Принципите на физикалната медицина и Хипократ /проф. Ивет Колева/; Етиката в обучението на студентите по медицина /доц. Александрина Воденичарова/; Социални и етични проблеми на хората в България и европейските етични стандарти /проф. Красимир Визев/; Медицинската етика – исторически и съвременни измерения в Грузия /проф. Гия Лобханидзе/; Задължението на облекчаваме болката на болния /Весела Кехайова/; Становище на Словенската медицинска академия и на Словенската медицинска асоциация за евтаназията /проф. Павел Поредош/; Етика и качество на медицинските дейности /доц. Татяна Терехович, Беларус/; Право, етика и медицинска отговорност /проф. Мариела Деливерска/; Хипократовата клетва в България днес /доц. Пламен Попиванов/. Дискусиите бяха задълбочени, изпълнени с примери за вечните правила и съвременните предизвикателства, за неохипократизма като течение в медицинската етика, за холистичния подход във физикалната и рехабилитационната медицина, където пациентът е поставен в центъра на усилията и се разглежда цялостно. Изведени бяха много изводи, сред които:
- Мисия на лекаря е да осигурява здраве и оцеляване на болния, както е казано в Клетвата на Хипократ „Аз ще използвам лечението, за да помогна на болния според способностите и преценката си, но никога с намерение да увредя. Нито бих дал отрова на някого, ако съм помолен да го направя, нито бих предложил такъв изход“.
- Студентите по медицина предпочитат да изучават етика в групи, по време на семинари, защото смятат, че тематиката се разбира и осмисля най-вече чрез преки дискусии.
- Оценките за удовлетвореността на пациентите отразяват качеството на медицинската дейност и зависят от етичните взаимоотношения между лекаря и пациента. Но оценките на качеството трябва да се правят и на базата на обективни резултати от експертни проверки с реални измерители.
- Правото, етиката и медицинската отговорност са изключително важни в случаите на конфликт между задължението на лекаря да направи това, което приема за най-добро за пациента, и задължението да се съобрази с избора на този пациент.
- Независимо от напредъка на биоетиката и на деонтологията, етичният кодекс на Хипократ остава фундамент на морала в клиничната медицина.
Доц. Андрей Кехайов – президент на ЮЕМФ: Градим мостове между поколенията
– Изключително съм удовлетворен, че организирахме това научно събитие точно на свещеното място на бащата на медицината – Хипократ. Нашият Югоизточноевропейски медицински форум бе създаден преди 10 години, обединихме страни от региона и постепенно разширихме територията на сдружението, в известна степен изпреварихме политиците, като сближихме професионално и човешки лекари от всички държави на Западните Балкани, от региона, а вече и от страни от централната и западната част на Европейския съюз. За 10 години ЮЕМФ е провел 9 конгреса, 3 големи научни конференции, 30 заседания на борда, с което стана разпознаваем и търсен партньор. С отговорност и нетърпение очакваме и Х конгрес, който организираме в София в началото на септември т.г. – един своеобразен научен и дискусионен връх в развитието на ЮЕМФ.
Не е нужно да се подчертава колко важен е въпросът за етиката при упражняването на медицинската професия. Уроците на Хипократ и до днес звучат актуално в аспекта на отношенията лекар пациент, които – през вековете – се базират на основни, неподвластни на времето принципи. Ето защо ангажимент на изследователите на историята на медицината, на експертите по обществено здраве е да анализират възникващите с напредъка на технологиите, на генетиката, на фармакологията нови етични въпроси. И да дават отговори, базирани на научни доказателства. Не е случайно, че в редица становища и документи Световната медицинска асоциация препоръчва разширяване обхвата на етичните теми в обучението на студентите от медицинските специалности.
И не на последно място – радостен съм, че на конференцията на остров Кос сред нас са петима студенти от Медицинския университет в София, които се докоснаха до светите за световната медицина места, участваха в ритуал по полагане на клетвата под дървото на Хипократ и получиха свидетелства за това. Така Югоизточноевропейският медицински форум прокарва мостове между древните и вечни постулати на Хипократ и бъдещите медици на България. Какво по-добро от това!
Акад. Владимир Овчаров – председател на Научния комитет: Моралните ценности са винаги актуални
Научната конференция на остров Кос остава като забележително явление в историята, която ЮЕМФ пише вече 10 години. Питате ме дали Хипократовата клетва звучи архаично или е актуална. Оригиналната клетва не е запазена, тя е писана около 275 година. После – през Х – ХI век е възстановена и се пази във Ватиканската библиотека. Можем да наречем архаично началото – че се кълнем в боговете Ескулап, Панацея, Хигия и т.н. Но основните принципи в клетвата са валидни и до днес. Става дума за морални норми, които звучат винаги истинно:
– да се зачита автономията на болния да избере или да откаже лечението, което се предлага;
– преди всичко да не се вреди;
– да се прилага най-добрата практика, която е научно доказана, утвърдена и съществува в света;
– да има логика в нещата, да се преценява ресурсът, с който може да се направи оптималното за болния.
Оценявам високо докладите по време на конференцията, в които всички тези постулати бяха разгледани, но и анализирани от гледната точка на съвременния напредък в медицинската наука и практика. Днес задачата на лекаря е още по-трудна, познанието расте главоломно, трябва да се съобразяват новооткритите генетични болести и синдроми, намесата на технологиите и в диагностиката, и в лечението, трябва да се пресява през много факти и данни, когато се взема терапевтично решение. Но в основата на всичко това, така или иначе, остават принципите на морала и етиката в медицинската професия. Те не остаряват.
От научната програма най-силно впечатление ми направи докладът на проф. Павел Поредош за становището на словенските лекари против евтаназията. Става дума за тема, която тревожи лекарите откакто съществува медицината. В Европа например евтаназията е разрешена в Нидерландия, Белгия, Люксембург и Швейцария. Но пък се прокрадват намерения за разширяване на условията за евтаназия – например при деца /което звучи страшно/, например при хора над 70 години, които се чувстват „уморени от живота“, и т.н. Лекарите от Словения смятат, че такива параметри ще обезсмислят палиативните грижи, ще маргинализират действията за спасяване на всеки живот, ще ограничат отговорността за борба с всички проявления на болката. Темата остава открита.
Вълнуващо преживяване на остров Кос бе и организираната церемония по полагане на Хипократовата клетва. Делегатите на конференцията, включително и студентите, получихме от общината на Кос документ, че сме участвали – един незабравим спомен, поклонение пред святото място и голямото дело на Хипократ.
Журналистите – неспокойни пилигрими на истината и ценностите, също получиха документ, че са участвали във възстановката на клетвата на Хипократ на остров Кос през юни 2019 г. Те си тръгват обнадеждени, че такива места не остаряват, както не може да изгуби актуалност Хипократовата клетва, нито пък да изчезне отново прочутият Асклепион.
Пътуваме и спорим какъв е символът на танца сиртаки – дали гърците се кланят на боговете, или на земята. Или и на двете. Сбогуваме се с южното море, синьо и солено – като живота на Зорба и на капитан Михалис. И си спомняме написаното от нашия учител Марко Семов: „Морето на Гърция е толкова синьо, че те кара да потопиш писалката и да пишеш, да пишеш…“
