Д-р Черкезов, бяхте част от екипа лекари, които се включиха в безплатните прегледи в Левски и Сухиндол, какви са Вашите наблюдения?
Искам да подчертая, че такива инициативи за провеждане на профилактични прегледи в отдалечени региони са много полезни. В нашите условията, в редица погранични, планински и полупланински райони, достъпът на населението до специализирана медицинска помощ е ограничен. Причините не са нормативни, а редица обстоятелства, които включват възможностите на хората да се придвижат до по-големи градове, местната инфраструктура и недостига на общопрактикуващи лекари. Всичко това се отразява и реализацията на едно подобно начинание е много полезно за местните жители. Хората имат достъп до висококвалифицирани специалисти, а самите лекари получават обратна информация за здравословното им състояние. Преглеждайки пациентите, освен конкретната медицинска анамнеза, много е важно, че се вижда и социалната анамнеза, което разширява кръгозора на медиците.
Имаше много голям интерес към тези прегледи и мисля, че той не е само защото те бяха напълно безплатни за хората, а най-вече, че им осигуриха пряк достъп до известни специалисти от националната здравна мрежа.
Каква здравната и социалната анамнеза видяхте при местното население от този регион?
Моето наблюдение се пречупва през призмата както на специалист по дерматология и венерология, така и през проблемите на общественото здраве, защото съм преподавател по темата. Мога да разделя проблемите на две групи. От медицинско естество се установява, че това са пациенти, които не често посещават лекари и в известен смисъл здравословното им състояние е занемарено. От гледна точна на социалните аспекти, видях хора, живеещи в региони, в които финансовите им възможности не са високи. Освен това инфраструктурата им не е много добра и като пътища, и като разстояние до медицински центрове. Друго, което прави впечатление, е оголването на първичната медицинска помощ. В община Сухиндол има само един общопрактикуващ лекар и няма как да обхване в детайли жителите от всички населени места. Материалната база не винаги е на високо ниво. Като цяло може да се каже, че в тези региони има категоричен недостиг на специалисти и общопрактикуващи лекари. Това е една от причините населението, дори и да желае, да не може в пълен обем да се възползва от възможностите, които имат живеещите в големите градове.
Това е втората административна област, в която сдружение „Клъстер на здравните региони“ с председател проф. д-р Андрей Кехайов провежда своята инициатива за безплатни прегледи. Първо тя бе организирана в Смолянска област, където също се установи в отделни общини, че има нужда от присъствие на специалисти от спектъра на клиничната медицина. Много е полезно в определени интервали от време населението да има достъпът до такива специалисти, най-вече заради превантивния характер, които имат прегледите. По този начин могат да се избегнат тежки и увреждащи заболявания, особено в сърдечно-съдовата и ендокринната област. Колегите, които се включват не са случайно подбрани и съм впечатлен от тяхната отзивчивост и включването им в тази благородна кауза. Никой от присъстващите специалисти не очаквал възнаграждения и стимули, затова че се включва в здравното пространство на тези области, където не е достатъчна медицинската помощ. Второто начинание за прегледите, бе това в Левски и Сухиндол, където присъствието ни беше също напълно оправдано. Знаем, че има и други области, в който такива идеи за организиране на профилактични прегледи, изиграват много позитивна роля. Едно такова присъствие на сериозни имена в медицината подсказва, че чувството за солидарност в лекарското съсловие е на лице. Освен това именно чувството за солидарност е водещ мотив и всеки уважаващ себе си лекар трябва да се включва в такива инициативи.
По време на прегледите се проведе и регионална кръгла маса, какви бяха очертаните проблеми?
Дебатът беше изключително полезен преди всичко с това, че там си дадоха среща както общинските власти, така и медицинската общност от региона и най-вече с участието на гражданите. Освен това което трябваше да се очертае като проблематика, много от въпросите поставиха самите хора. Можем да откроим няколко кръга от проблеми. Едните касаят националната здравна политика, които са общи предизвикателства пред здравеопазването и засяга всички независимо къде се намират, в какво населено място. Те са свързани със здравното законодателство, уредбите, които са регламентирани в законови и подзаконови актове, в Националния рамков договор, в дейността на НЗОК и дейността й. От друга страна, много ясно пролича и характерното за региона, преди всичко трудности свързани с кадровия дефицит, с недостатъчностите на здравните ресурси.
Видя се една тенденция, характерна за последните години, за сериозна концентрация на медицинската помощ в големи населени места и прогресиращото намаляване на специалистите в отдалечените региони. Ние винаги сме казвали, че здравеопазването се нуждае от деконцентрация, от доближаване до населението и в по-малките градове, а на практика се развива един обратен процес. Това е противоположно на европейската тенденция, която дава голям превес на регионите, на местната политика, а ние виждаме, че тук нещата се развиват в обратна посока. И по тази тема трябва да помислят през здравните политици. Считам, че освен пряката дейност за провеждането на прегледите, успех имаше и кръглата маса, за което трябва да благодарим на проф. Андрей Кехайов и местните власти.
Как трябва да продължи дебатът на регионални ниво и какво влияние оказва на здравната система на национално ниво?
Разговорите на регионално ниво трябва да се насърчават, желателно е такива дебати да се провеждат в различни региони на страната, за да се очертаят спецификите на местно ниво. Една слабост на националната здравна политика е, че не съумява да се разпростре върху цялата територия на страната. Имаме добри стратегически цели, стратегии и програми, насочени за решаване на различни проблеми. Но при практическото положение се получава, че районите все повече обедняват все повече в сферата на здравната инфраструктура. Няма как да се задържат млади хора в отдалечените места, когато няма лекар и медицински сестри.
Развитието на здравната инфраструктура по места е едно голямо предизвикателство пред съвременната реформа в сектора. Много е важно как в конкретния регион ще се проектира националната политика, за да бъде ефективна и да доведе до удовлетвореност на хората, които работят в здравеопазването. Мисля, че една от целите на „Клъстера на здравните региони“ е да събужда размисъл към подобни теми, да поставя въпроси затова, че в отделни райони ситуацията не е много добра и да подпомага местните власти, със съвети и за методично решаване на някои конкретни проблеми.
