Председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева в интервю за Агенция „Фокус“ с коментар на увеличените средства за Спешна помощ в Бюджет 2020

Фокус: Д-р Кателиева, новият държавен бюджет за 2020 година предвижда 10 милиона повече за Спешната помощ. Достатъчни ли са тези средства и как ще се разпределят? Правилно ли ще се харчат така, че наистина да има смисъл от тяхното отпускане?

Десислава Кателиева: По принцип бюджетът на Министерство на здравеопазването, предназначен за структурите на Спешната помощ, отива за извънболничната Спешна помощ, защото там са практически структурите, които са изцяло на държавно финансиране. Структурите на спешните отделения – те са към 34 лечебни заведения на територията на страната, които са търговски дружества. И при тях Министерство на здравеопазването участва само със заплащане на дейности, които са извършили в тези спешни приемни отделения. Наистина 2020 година е годината, в която трябва за последен път да бъдат увеличени заплатите на работещите в системата на Спешната медицинска помощ, както беше обещано през 2013 година, когато започна поетапното увеличение на Фонд „Работна заплата“ в системата. До този момент за Центровете за спешна медицинска помощ, по официални данни на Министерство на здравеопазването, в сравнение с 2013 година заплатите са стигнали до 60 % увеличение. Но за съжаление не само парите са това, което задържа колегите ми в системата. Доброто заплащане не може да компенсира все още лошото оборудване и лошите условия на труд, агресията, стреса, претоварването. Колегите ми продължават да работят на по две работни места, продължават да работят в условия на агресия и стрес. За съжаление средната възраст в Центровете за спешна медицинска помощ на работещите е над 50 години, а не както би трябвало да бъде, на възраст между 20 и 40 години, да има млади кадри: лекари, медицински специалисти и парамедици. Просто проблемите ни не се решават само с увеличаването на проектобюджета за здравеопазването за 2020 година.

Фокус: А има ли начин, по който държавата да може да спомогне разрешаването на тези проблеми, като изключим увеличаването на бюджета и постепенното увеличение на заплатите, което по думите ви е недостатъчно, за да мотивира колегите ви и да привлече младите да работят в системата на Спешна медицинска помощ?

Десислава Кателиева: Факт е, че стартира европроектът за закупуването на нови санитарни автомобили. От 400 са осигурени 80 нови автомобила в системата със съответното оборудване, но все още две от обществените поръчки за оборудването и ремонтите на спешните кабинети, които към 190 филиала на центровете са за спешна медицинска помощ. Кога ще стартират тези ремонтни дейности, кога ще бъдат оборудвани тези спешни клиники, кога ще бъдат останалите 320 линейки със съответното оборудване? Все още не е ясно кога ще дойдат високопроходимите линейки, за които многократно се връщаше обществената поръчка. Те са толкова важни в високопланинските райони при зимни условия, когато колегите ми не могат със старите линейки да стигат до пациентите си. Все още остава въпросът какво се случва с обучението на персонала, обещанията за паник бутони в линейките, за по-голяма сигурност на екипите.

Фокус: Тези въпроси откога са започнали да се обсъждат във времето и защо още няма предприети конкретни мерки, а някак остават като обещания?

Десислава Кателиева: Вече може би от десетилетие. Мерки се предприемат, но се предприемат на парче и не са достатъчно ефективни, за да могат хората да ги усетят. Истината е, че моите колеги вече не вярват на празни обещания. Факт е, че агресията продължава, защото тя ескалира в цялото ни общество. Има агресия както върху учители, така и върху участници в пътнотранспортни произшествия, като станат, има агресия в училищата между учениците. Агресия има в нашата конкретна работа. Всъщност мерки за сигурността на екипите има предприети тук-таме – там, където пламне пожарът, където има нападение, където има заплаха за екипите. Все още колегите ми продължават да работят със страх и несигурност. Все още казвам, че чакаме да се случат ремонтите на филиалите на спешните отделения. Да не говорим и за болничната помощ също трябва да започнат ремонтите на 34 спешни отделения и тяхното оборудване, да могат да отговарят на изискванията по Наредбата за медицински стандарт в спешната медицина. Кога ще се случи това? Не мога да ви кажа, защото се говори в бъдеще време. Колегите ми продължават да чакат да стартира обучението „Пулс 2“, което трябва да финализира 2019 година в края, а то все още не е започнало. Така че при нас нещата далеч няма да се разрешат с обещанията за допълнително заплащане и увеличаване на заплатите. Друг е въпросът, че когато започнем да говорим за увеличаването на заплатите, работещи в спешните отделения, съответно няма начин МЗ да накара директора на съответното лечебно заведение, което е търговско дружество, да увеличи заплатите на хората в спешните отделения.

Фокус: Болниците, които са пред фалит и използват отпуснатите средства, за да погасят дълговете си, могат ли да си позволят увеличение на възнагражденията?

Десислава Кателиева: Проблемите в здравеопазването ни са много големи. Факт е, че се увеличават парите за здраве и тази година увеличението е рекордно. Друг е въпросът дали тези пари ще изтекат там, където трябва, тоест за увеличаване на Фонд „Работна заплата“ на хората, които работят в системата и които изнемогват с ниските си работни заплати, или ще изтекат като водя в пясък за погасяване на дълговете на лечебните заведения, или за заплащане на дейности, които практически няма как да рефлектират върху работните заплати на хората. Клиничните пътеки са /…/ величина и те не рефлектират върху заплащането на хората, които работят в системата на. А що се отнася до Спешната медицинска помощ: нито спешните отделения изплащат пътеки, нито в Центровете за спешна медицинска помощ, поради разликата в субсидирането на тази дейност в системата. Те се субсидират от МЗ, не от дейността на спешните отделения и центровете за спешна медицинска помощ, се субсидират изцяло от МЗ, а не от НЗОК. Така че въпросите са много. Въпросът е доколко този проектобюджет ще реши проблемите на Спешната помощ. Не мога да ви кажа. По-скоро проблемите ще се решат, ако до края на следващата година се похвалим с 400 нови линейки, с ремонтирани 190 филиала на Спешна медицинска помощ в страната с ново оборудване и с ремонтирани 34 спешни отделения в страната, оборудване със съответните паник бутони и видеонаблюдение , за да бъдат колегите ми по-сигурни в работата си и да не се страхуват от проявите на агресия.

Фокус: Има ли поставени ясни срокове за поставянето на паник бутони навсякъде?

Десислава Кателиева: Това предложение за паник бутоните го говорим, откакто е възникнал проблемът с агресията. Проблемът с агресията ескалира някъде от 2010 година насам, като случаите с проява на агресия върху екипите на Спешна помощ започнаха да стават ежедневие в работата ни. И тогава 2013 година възникна идеята да се инкриминират посегателствата върху екипите на Спешна медицинска помощ, но това не спря агресията. Тогава започнаха да се провеждат кампании от нашите съсловни организации: Български лекарски съюз, БАПЗГ. Но с кампании не става. За да се спре агресията, трябва да има контрол. Трябва да има защита за екипите на Спешна помощ. Агресия има срещу екипите на Спешна помощ в цял свят. Но далеч сме от мисълта, че ние трябва да тръгнем с полиция по адресите или в спешните отделения да дежурят охрана между нас и пациентите. Ние не сме на война, но видеонаблюдение, което да бъде задължително за всички спешни отделения и всички филиали на Спешна медицинска помощ, и това видеонаблюдение, заедно с паник бутон, да позволява бърза връзка с най-близката служба на МВР, за да има бърза реакция и да се осигури защитата на екипите. Това е нещо, което го чакаме от години.

Фокус: А не е ли все пак въведено на места? Доколкото помня, в „Пирогов“ вече съществуват паник бутони, както и видеонаблюдение.

Десислава Кателиева: Тук-там се въвежда след прояви. Но това далеч не е цяла България. Агресия се проявява както в 190-е филиала на Спешна медицинска помощ, така и агресия има и в спешните отделения на общинските болници. Агресия има просто защото има все още много неразрешени проблеми в здравеопазването, а спешната помощ е последната спирка на пациентите ни, които са или неосигурени, или са пробвали всичко през деня да отидат при личния си лекар, да посетят специалист или болница. И всичкото това рефлектира точно върху нас и неслучайно е най-голям процентът на агресия върху нашите екипи. Начинът да се стабилизира системата за Спешна медицинска помощ е не само да се осигурят средства за заплатите на персонала, но и да се осигурят и сигурни финанси за стабилизиране на системата с ново оборудване, с нови санитарни коли, с ремонти на спешните отделения. Просто да спрем да говорим в обещателен и във вариант ще се случи 2 020 и не знам коя година, а просто колегите ми да виждат, че се случва. Нали разбирате, че 80 линейки на фона на 400, от които има социална ресурсна нужда, не могат да успокоят колегите ми. Част от тях отново тази зима ще ходят със старите „Ситроени“ да се борят в преспите, за да спасят пациентите си. Част от тях ще работят в старите филиали на Спешна медицинска помощ, които определено не са в лицеприятен вид със старото оборудване и по стария начин. А в същото време от нас се изисква да бъдем 24 часа на разположение и да обираме всички луфтове на системата. На много места Спешна помощ е практически денонощно медицинско обслужване, защото личните лекари, при тях също съществува сериозен дефицит, и практически е невъзможно да обслужват пациентите. В малките населени места личният лекар отива един път, два пъти в седмицата, защото обслужва няколко малки села например. През останалото време тези пациенти са обект нас Спешна медицинска помощ, която е денонощна за тях. Тоест има още много да се желае в системата за Спешна медицинска помощ. Доколко ще бъдем чути и разбрани, ще покаже отново времето. Притеснително е, че никой от младите ни колеги не иска да остане в системата, независимо че специалността ни е толкова привлекателна, те предпочитат да работят в болници или да заминат в чужбина. Тези, които оставаме, сме вече на възраст над 50 години. В Спешната помощ, като погледнете, повечето сме с бели коси. Спешна медицина не се практикува от изморени възрастни хора. Спешната медицина се практикува от хора с потенциал, от млади и силни хора, които четат много, знаят много и имат енергията да работят в Спешна медицина така, както е в съседна Румъния и в повечето европейски държави. Спешна медицина се практикува от млади хора, при нас е наобратно. Младите идват, изкарват няколко месеца. Предвид стреса и агресията, която се проявява по адресите и в спешните отделения, предпочитат да отидат да работят в болница или да напуснат страната. И оставаме отново старите, влюбени в работата си хора: застаряващи лекари, медицински сестри и фелдшери, работещи на по едно, две места. За съжаление продължаваме да вървим по стария предначертан път просто защото промените при нас се извършват на парче и изминава време, докато се случи това, което са ни обещали.

Напиши коментар

Please enter your comment!
Моля, въведете вашето име