Парламентът прие промени в Закона за лечебните заведения на второ четене. Депутатите работят по законопроекта от сутринта, дори се наложи удължаване на пленарното заседание, за да го довършат.
Лечебни заведения по смисъла на този закон са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостояталено или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности.
Изрично са изброени диагностика, лечение и рехабилитация на болния, наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ, наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица. Дейностите включват още профилактика на болести и ранно откриване на заболявания, мерки за укрепване и опазване на здравето, както и трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Като лечебни заведени се определят организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори осъществяват самостоятелно всички или някои от следните дейности като предоставяне на медицински и здравни грижи, осъществяване на манипулация, промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите.
Депутатите дадоха възможност лекарските асистенти, медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите да учредяват лечебни заведения.
Парламентът реши държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ и комплексните центрове онкологични центрове да включат в стандарти за финансова дейност правилата за определяне на размера на трудовите възнаграждения на медицинския персонал.
В закона се урежда още индивидуалната практика за здравни грижи. Тя се организира и осъществява от лекарски асистент, медицинска сестра, акушерка или рехабилитатор, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област.
Групова практика за здравни грижи също е регламентирана от Закона за лечебните заведения. Тя се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекарски асистенти и/или медицински сестри и/или акушерки и/или рехабилитатори, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област.
Част от разпоредбите касаят условията за кръстосаното донорство. Донорство може да се случи, ако първият донор е дал нотариално заверено писмено съгласие да бъде донор, включително при кръстосано донорство, и е посочил първия реципиент като лице, на което е съгласен да бъде донор, включително при кръстосано донорство.
Друго условие е вторият донор да е дал нотариално заверено писмено съгласие да бъде донор, включително при кръстосано донорство, и е посочил втория реципиент като лице, на което е съгласен да бъде донор, включително при кръстосано донорство.
Задължително първият и вторият донор и първият и вторият реципиент трябва да са включени в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
При кръстосаното донорство вземането на органи се извършва едновременно на първия и втория донор.
