Според статистиката от ендометриоза страдат малко над 10% от жените, като най-често болестта засяга дамите в детеродна възраст – до 45 години. В повечето случаи диагнозата се поставя след 3-5 години от началото на развитието на болестта. Причината за това е, че жените не търсят медицинска помощ, защото си мислят, че болките са естествен спътник на месечния цикъл. Освен това диагнозата не се поставя лесно
Родните специалисти обясняват, че се различават два вида ендометриоза – генитална (в шийката на матката, влагалището, перинеума, маточните тръби, яйчниците, коремната кухина) и извънгенитална (в червата, пикочния мехур, белите дробове). Вторият вид обаче се среща изключително рядко.
Стандартният гинекологичен преглед може да наведе на мисълта за ендометриоза, но след това задължително трябва да се направят специализирани изследвания – ехография, магнитен резонанс и компютърна томография. За да се постави окончателната диагноза, може дори да се наложи направата на лапароскопия и биопсия.
От години лекарите се опитват да определят какво точно предизвиква това страдание. По този въпрос има много теории. Най-популярната от тях е на американския гинеколог Джон Симпсън, който я е представил още през 1921 г. Според неговите предположения по време на менструация някои клетки от ендометриума не отиват във влагалището, а мигрират по кръвен път в коремната кухина и там образуват кисти.
Теорията му се подкрепя и от факта, че освен при хората, заболяването е описано и при приматите, а те са единствените животни, при които също има менструален цикъл. Друг факт е, че колкото по-дълъг е цикълът между менструациите и по-кратък е периодът на самото кръвотечение, толкова е по-малък рискът жената да развие ендометриоза. И обратно – жените с ранен първи цикъл, късна менопауза, продължителни менструации и липса на бременност са по-застрашени.
Вероятността за заболяване се увеличава при пациентки с нарушено оттичане на менструалната кръв – например поради вродени нарушения в развитието на половите органи. Оказва се обаче, че ендометриозата може да се прояви и при жени с хирургически отстранена матка или прекъснати маточни тръби, както и при момичета преди първия им месечен цикъл, което означава, че заболяването не е свързано с менструацията. Ето защо едно десетилетие след обявяването на теорията на Джон Симпсън се появява друга, според която епителната тъкан в коремната кухина и плеврата се трансформира. Това според лекарите обяснявало и факта защо от заболяването страдат и мъже макар това да се случва изключително рядко.
Според трета теория хормоналният дисбаланс също играе голяма роля. Влияние върху ендометриума има естрогенът (хормон, които стимулира деленето на клетките) и прогестеронът (хормон, който потиска клетъчното делене). При ендометриозата обаче тези процеси се объркват – от една страна, заблудените клетки са силно възприемчиви към естрогена и дори сами го синтезират, а от друга – те са практически нечувствителни към прогестерона и потискането на деленето на клетки не може да се състои.Често патологичното разрастване на ендо-метриумната тъкан е свързано с хормоноза-местителна терапия в климактериума.
Другите рискови фактори са свързани с наследствената предразположеност към подобно неестествено разрастване на клетки и отслабената имунна система на отделния индивид. Вината за увеличаването на заболеваемостта често се хвърля и върху съвременния стил на живот – по-късното забременяване и раждане, по-краткото кърмене, неправилното хранене, всекидневния стрес и т.н. Интересното в случая е, че според едно американско изследване тютюнопушенето не влиза в „черния“списък със заподозрените.