– Д-р Великова, наближава сезонът на грипа, какво е ролята на простудяването за развитието на вирусните инфекции?
-Ниските температури и простудяването оказват неблагоприятни ефекти върху имунната система. Много хора свързват студеното време с възможността за настиване. Ние не се разболяваме директно от студеното време, а от срещата с вируси, например риновирусите. Самите вируси са по-издръжливи и се разпространят по-лесно при по-ниски температури. От друга страна, излагането на студено време може да повлияе неблагоприятно имунната система на организма. Например, през зимните месеци е намалена синтезата на витамин Д в кожата, който е естествен имуномодулатор. Студеният въздух затруднява кръвооросяването на крайниците и на главата, включително горните дихателни пътища, което води до затруднен транспорт на белите кръвни клетки до лигавицата.
– Претоплянето може ли да снижи защитените сили на организма?
Претоплянето – независимо дали заради прекомерно или неподходящо обличане, или твърде висока температура в помещенията, оказва разнообразни ефекти върху здравето.
Прекомерното обличане затруднява кръвооросяването на различни части на тялото, а оттам и достъпа на имунни клетки и защитни имунни белтъци. Това може да окаже влияние за разболяване, но само ако сме се срещнали с инфекциозни причинители.
– Имали имунната система „памет“?
Имунната система може да проявява свойството „памет“. Имунологична памет означава, че при повторна среща с даден вирус или бактерия, имунната система ще може да реагира по-бързо и по-ефикасно, като дори се избегне повторна инфекция. Имунна памет имат само някои клетки в имунната система – напр. T и В лимфоцитите. На принципа на имунната памет са разработени задължителните ваксини. Например развиваме памет към някои инфекциозни заболявания като варицела, и след преболедуване или ваксиниране, не се разболяваме пак. За повечето инфекции, напр. риновируси или скарлатина, не се развива имунна памет и човек може да преболеудва многократно. Поради това, ваксинирайки се, ние ще изградим имунна памет без да сме се разболели и избягваме бъдещо разболяване от тежки инфекции. Имунна памет има и при алергичните заболявания, и при автоимунните болести.
– Могат ли да бъдат опасни имуностимулаторите? Кога хората се нуждаят от тях?
Това са добавки или лекарства, които повлияват имунната система и могат да имат различни ефекти върху здравето. Хранителните добавки са слабо проучвани, а за лекарствените имуномодулатори е доказано, че могат да имат негативни ефекти, особено при ненужна употреба или при наличие на автоимунни заболявания. По тази причина, всякакви имуномодулатори е добре да бъдат назначени след консултация с педиатър, личен лекар, имунолог.
– Колко често е нормално да боледува едно дете? Кога родителите трябва да се обърнат към имунолог – при колко заболявания годишно и при какви?
Нормално възрастните се оплакват от 2-3 настинки през зимния сезон, и още до 1-2 през останалата част от годината. При децата, поради незрялата им имунна система, може да се наблюдава дори по-често боледуване. Когато забележат в рамките на една година две или повече пневмонии, два или повече синуита, четири или повече ушни инфекции трябва да потърсят мнение на имунолог. Обезпокоително е също, ако детето е на антибиотици без особен ефект два или повече месеца, или ако има нужда от интравенозни антибиотици за лечение на инфекциите. Трябва да се обърне внимание и при по-особени инфекции като повтарящи се дълбоки кожни или органни абсцеси, персистираща млечница или кожна гъбична инфекция, две или повече дълбоки инфекции, включително септицемия.
Ако забележите по-бавно наддаване на тегло или забавен растеж на детето или имате друг член от семейството с първичен имунен дефицит, добре е да потърсите лекарски съвет от имунолог.
– Как се отразяват на имунитета честите боледувания на децата в яслите и детските градини?
Посещението на детски заведения е свързано с по-често боледуване при децата по две причини. От една страна, тяхната имунна система е незряла, а от друга – повишава се възможността за среща с вируси и други инфекциозни причинители. Самите боледувания, ако не са тежки инфекции, не оказват лошо влияние на имунитета, а по-скоро го „напрягат“, карайки го да се развива и усъвършенства за следващата среща с причинителите. Разбира се, тези процеси са много индивидуални.
– След прекаран вирус, без усложнения, по-уязвима ли е имунната система?
Дори да няма усложнения, някои вирусни инфекции като грип, морбили, Епщайн-бар вирус и други променят имунната система. Тази промяна най-често е свързана с т.нар. „парализа“ на имунния отговор, който е толкова потиснат, че не може да се справи с банални причинители. Това води до множество вторични инфекции (вирусни, бактериални, гъбични) с техните усложнения и трудно лечение.
Наскоро бяха публикувани данни, че грипният вирус причинява „имунна амнезия“ за поне 6 месеца, което се отразява изключително неблагоприятно на здравето на преболедувалия. Поради всички тези причини препоръчвам противогрипната ваксина с цел избягване на усложненията на грипа и последващото имунно потискане.
– Важно ли е каляването за децата? От кога може да започне то?
Да, каляването е важно за децата. Извеждането навън -на чист въздух, на слънце, може да бъде осъществено още след прибирането от родилния дом. Разбира се, то трябва да бъде съобразено с климатичните условия, но изчакването на 40 дни преди извеждането на бебето навън, е отживелица. Практическата страна на закаляването на детето е най-добре да бъде обсъдено с педиатър.
– Каква роля изиграват начина на раждане за имунитета на децата?
Начинът на раждане оказва влияние върху това какви ще са първите бактерии, които ще заселят стерилната храносмилателна система на бебето, или т.нар. микробиом. Самият микробиом е от решаващо значение за обучението и развитието на незрялата имунна система на новороденото. Новороденото, родено естествено, е изложено на вагиналната и чревната флора на майката, докато преминава през родовия канал. Така, микробиомът на новороденото наподобява този на майката. След цезарово сечение, микробиомът е различен и не толкова благоприятен.
– А кърменето?
Кърменето е изключително полезно за стабилизиране на микробиома. Нещо повече, когато едно родено чрез цезарово сечение бебе, е кърмено, неговият микробиом се възстановява напълно към 6-тия месец. То оказва и много други положителни ефекти върху имунната система и изобщо здравето на детето. В последните години категорично беше доказано, че кърменето участва в „обучението“ на имунната система на бебето.
Наличието на хранителни протеини, с които се храни майката, в коластрата и кърмата подпомагат запознаването на бебето с различни хранителни вещества. Тази начална среща на бебето с хранителните протеини е желана, защото подпомага създаването на толерантност към храните при захранването. Данните потвърждават още, че протеините от майчината диета, попаднали в човешкото мляко, действат профилактично срещу развитие на алергии.
Съвети:
Закаляването на малките е важно. Изчакването на 40 дни преди извеждането на бебето навън е отживелица.
Заведете детето на имунолог, ако в рамките на една година то е прекарало две или повече пневмонии, два или повече синуита, четири или повече ушни инфекции.
Обезпокоително е, ако детето е на антибиотици, без особен ефект два или повече месеца, или ако има нужда от интравенозни антибиотици за лечение на инфекциите.
Направете си ваксина, за да избегнете усложненията на грипа
