Доц. д-р Андрей Кехайов, президент на Югоизточно-европейски медицински форум (ЮЕМФ), в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Хаотична и неефективна – така в мотивите си за третия вот към кабинета Борисов 3 БСП определиха провежданата политика в здравеопазването. Кои са най-сериозните проблеми в сектора и би ли могъл вот на недоверие по темата да бъде част от пътя за тяхното решаване?
Водещ: Д-р Кехайов, преди да си поговорим конкретно за мотивите на опозицията, за проблемите в сектора, успя ли внесеният вот да постигне една от поставените си цели, а именно стартирането и на ползотворен дебат по темата?
Андрей Кехайов: Парламентът има своите законови процедури да провежда такъв дебат, да иска вот. Но в този момент, когато се повдигнаха въпросите открито за истинските проблеми и се предложиха алтернативни решения, струва ми се, че това беше леко прибързан вот. Защото при самото представяне на проблемите, които иска да реализира този екип на министерството и, разбира се, правителството, те поставиха въпроса като открита дискусия. Открита дискусия в парламента, пред обществото, пред съсловните организации. И аз мисля, когато всички споделят, че има проблеми в системата, то отговорното и по-сериозно поведение е действително да бъде проведен този експертно, политически, обществен, съсловен дебат, и то с казването на нещата с истинските им имена. Защото, мисля, че приключи периодът, в който трябва да се прави политическа демагогия.
Водещ: Казвате, проблемите са очевидни, кои обаче са те? Съвпадат ли с изведените от опозицията?
Андрей Кехайов: Първо бих искал да кажа, че 20 г. след стартирането на промените в здравноосигурителния модел, проблемите продължават и те не са от днес, не са от това правителство и не са от този екип на министерството. Те се натрупаха във времето и аз си спомням 10 г. назад, когато тогава в качеството си на председател на Българския лекарски съюз беше предложено нещо подобно от сега направената коалиция, в това число и от БСП, които ръководеха. Те не успяха да проведат по правилния начин дебата, а те искат същите промени днес. Те се противопоставят на тези промени, без да влизам в ролята на какъвто и да било съдник. Но без обективност да отчетем ситуацията, какво донесе този осигурителен модел, къде се допуснаха грешките, кой не взе адекватни мерки по отношение на базовите проблеми, които има в системата, няма да бъдат направени правилните крачки. Така че първата стъпка действително е тази – дебат, очертавайки проблемите, поставяйки възможните решения. Защото аз не чух при така предложените варианти, които са само предложени за дискусия, алтернативни предложения. Какво, ако се спре това, ще бъде направено? Или на някои им харесва статуквото. Изобщо има неяснота. Дори, за голямо съжаление, в много от политическите сили няма експертен потенциал, за да изложат истинските проблеми, да дадат конкретни решения, които ги очаква обществото, които ги очакват лекарите.
Водещ: Може ли тази липса на конкретика, на експерти, липса дори на алтернатива, както вие споменахте, да доведе точно до негативни последици, а именно стопиране на каквито и да било реформи в сектора?
Андрей Кехайов: Аз, следейки този дебат, към който не може да бъде безразличен, който да било български гражданин, бих искал действително да се получи това, че чрез повдигането на този дебат да се очертае какво искаме точно да направим. Аз мисля, че има какво да се направи. А тези, които се противопоставят, и те имат своето право, но да предложат нещо алтернативно, реално или искат запазването на статуквото. Тоест, нуждаем се от частен диалог, от честен разговор, за да се направят добрите стъпки, които изисква системата, така както ние ги поставихме още преди 10 г, иначе ще се задълбочат проблемите. И ние не ги поставихме тогава случайно с огромния протест на лекарите и сестрите, който проведохме през 2007г. с приемането ни в ЕС. Именно да се вземат превантивни мерки. Защото, ако не залагаш в перспектива в средносрочен или дългосрочен план нещата, те не се получават. Тогава ние поставихме въпроса, че ще има сериозен проблем с човешките ресурси. То вече е факт. Че ще има проблем с трудовите ресурси. Финансовите, ако не се управляват правилно, ако не се балансира системата. Не се получава онази устойчивост, от която не теоретично, а чисто практично се нуждае системата. Ето защо аз считам, че всички, които присъстваха на кръглата маса с откриването на този дебат, можеха да намерят и трябва да намерят своето място и да продължат дискусията, да се очертаят и да фокусират нещата в правилната посока. При изчерпвани възможности се търсят решения. Няма друг подход в управлението освен търсенето на правилни подходи за решаването на задачите и проблемите, които има системата, които, отново подчертавам, не са от този екип. Те започват да се задълбочават отпреди 10 г., поради не взимането на превантивни мерки, небалансиране на нещата.
Водещ: Да, проблемите не са от сега, те са трупани с годините. Всеки има своята визия и своята критика по тема „здравеопазване“ и е съвсем разбираемо. Кой обаче е първият елемент, откъдето трябва да  започне тази цялостна реформа? Очевидно проблемите са много – статутът на държавните заведения, изтичането на кадри, финансиране, липса на финансиране. Откъде обаче трябва да се започне първо?
Андрей Кехайов: Необходим е действително комплексен план, който да доведе до практическо решаване на въпросите, какво трябва да се направи първо и второ, е въпрос на реални стъпки, които могат да се случат като промени в законодателството и на нормативната уредба тази година или следващата. И как в перспектива, в средносрочен план очертаваме кои промени искаме, така че системата да стане по-прозрачна и устойчива. Не е моя задача в този момент да дам точната формула, но съм убеден, че са необходими стъпки на институциите в една посока. Тоест институциите, които формират здравната политика, съсловни организации, министерство, национална каса, тези, които правят законодателните промени, реално какво ще правим примерно през следващата година, първите стъпки. А що се касае до направените предложения, до предложенията за промяна на статута на болниците, отчитайки по какъв начин може да функционира една система устойчиво, е въпрос на вземане на правилни решения, които изискват обаче да бъдат съобразени изцяло със законодателството, с конституцията и, разбира се, с това как да функционира системата. Защото ако някой предлага премахване на търговските дружества в лечебните заведения, аз задавам въпроса а какъв ще им бъде статутът, след като няма да бъдат финансирани, примерно, само с бюджет, а ще имат 5 източника за финансиране? То тогава законовата формула каква е? Да върнем държавните болници с определен статут или да им дадем възможност да се финансират от различни източници, при това официално. Тоест по всеки от повдигнатите въпроси и опити за промяна ще се води дебат. Но аз мисля, че е излишно да се прави някакъв популизъм. Просто трябва да се предлагат реални стъпки в реалното време и тези, които ги предлагат, да ги изпълняват. Тоест необходим е професионален подход с капацитета, с който разполагаме и, разбира се, трябва да надграждаме, да се решават въпросите. Според мен, въпреки всичко не е използван максимално и ефективно капацитетът, който имат факултетите по обществено здраве. Експертите, които имат сериозен опит плюс тези, които формират политиката. Мисля, че дебатът трябва да продължи в тази посока. И то не просто формален дебат, а от този дебат да произлязат решения, които да бъдат реализирани чрез  законодателни промени, които системата ги изисква заради това, че ние трябва да подобрим и да надграждаме системата на здравеопазването.
Водещ: Подобряване, надграждане, говорейки си обаче за болниците и страната, не се ли изпада в един парадокс, така да го наречем? От една страна, изключително големи инвестиции и модернизация на лечебните заведения, добра апаратура, специалисти. От друга, точно тези болници изпадат и в най-тежките проблеми, от които трудно се излиза. Къде, защо се получава това?
Андрей Кехайов: Защото паралелно с всичко това трябва да се извърши и ефективно преструктуриране. А аз не говоря колко са държавните заведения, а за потребностите на населението в крайна сметка до различен тип лечебни заведения с оглед осъществяването на медицинска помощ. Примерно в общинските лечебни заведения за едно, в областните за друго, в специализираните университетски и други – трето, изискват действително да бъдат преразгледани тези неща, защото същественият проблем, който вече е възникнал, ще бъде, че в тези лечебни заведения няма да има лекари, които да работят. Второ, анализирането на цялостната ситуация и инвестициите във високи технологии в тези лечебни заведения в България върви като процес. Въпросът е действително тези неща да се случват дори и планирано, независимо, че се намираме в пазарни условия. Защото няма потребност да закупим 10 – 5 скенера, когато има възможности и потреблението изисква примерно за брой на население 1, 2, 3 или 5.
Водещ: Оптимист ли сте обаче за скорошно разрешаване на казуса с ниското заплащане, което родните специалисти получават и откъде всъщност идва голямата разлика в заплатите на нашите лекари, сравнени с тези на европейските им колеги например?
Андрей Кехайов: Това е съществен проблем. Дори и само това е въпрос, който не може да бъде пренебрегнат. Трябва да отчетем обективно защо последните 10 г. заминаха над 5 000 специалисти с една, две, три специалности, в най-продуктивната си възраст, които практически се използват от западноевропейските страни. Съвсем наскоро аз бяха на среща в Прага, където отчетохме тези миграционни процеси на лекарите. Това е много сериозен процент – лекари, които са напуснали България при това, подчертавам, в най-активната творческа възраст. Това е безценен капитал. И заради което е необходимо да си направим изводите, защото в утрешния ден глобалният, базовият въпрос за българското здравеопазване ще бъде липсата на кадри, лекари и сестри, които и към момента са в неправилни съотношения. И с такива възнаграждения не може да се продължи. Трябва да има адекватно заплащане за дейността, всеки да се чувства удовлетворен в собствената си страна. И това изисква, разбира се, много сериозно официално заплащане на всички работещи в системата на здравеопазването.
Водещ: Д-р Кехайов, по време на нашия разговор ни напомняте взети и невзети решения отпреди 10 г. Можем ли да завършим с една прогноза – какво ще се случи в следващите 10 г., ако проблемите в родното здравеопазване не се решат – няма промяна, няма реформи?
Андрей Кехайов: Въпросът ви е изключително интересен и тоя въпрос няма отговор в две изречения, а е дори за национална кръгла маса. Защото въпросът ви практически означава може ли някой днес да планира, да прогнозира и да каже в средносрочен план в този 10-годишен период какво трябвам да се случи в системата. Разбира се, с едно изречение аз ще кажа: Трябва да се направи такава политика или да се инвестира така, че действително да увеличим средната продължителност на живота на българските граждани, което е оправдано, когато се правят инвестиции в здравеопазването. Много неща трябва да се направят. И, разбира се, че трябва да се прогнозира не само за следващите 10 г., а и в още по-дългосрочен план. Така правят в големите страни и техните специалисти, които прогнозират развитието на системите дори и до 2060 г.
Водещ: Да се надяваме все пак на воля за подобни прогнози.
Андрей Кехайов: Аз мисля, че се изчерпаха времената за приказки и за демагогии. Без общи действия няма да се развие системата в правилната посока, което означава, че може да се получи пълен срив. А това е недопустимо.

Напиши коментар

Please enter your comment!
Моля, въведете вашето име